Интерактивните машини превръщат хората, които просто гледат, в такива, които действително се включват, благодарение на неща като екрани с допир за гласуване, игри, контролирани от жестове с ръцете, и моментални обратни връзки. Според някои изследвания от търговски изложения през 2024 година, местата, които използват този вид технологии, имат посетители, които остават с 35% по-дълго, и взаимодействие на сергии с около 70% повече в сравнение с традиционните дисплеи. Забележително е, когато киосци, задвижвани от изкуствен интелект, започнат да променят показваното съдържание въз основа на разпознаване на лица или възрастови групи, което води до по-добър отклик, тъй като усещането е персонализирано. Според последни изследвания за събития, тези умни системи изглежда правят участниците и по-доволни – между 35 и 40 процента според данните, – и създават онези специални моменти, които хората помнят достатъчно добре, за да се върнат отново.
Интерактивните елементи създават връзка между това, което хората виждат на екрани, и това, как всъщност се чувстват по отношение на него, нещо, което обикновените дисплеи просто не могат да направят. Вземете конференциите например – когато участниците работят директно с уеб таблети или сътрудничат в разширени реалности, в главите им се случва нещо интересно. Мозъкът преминава от просто гледане на събития към активно опитване да разбере нещата. Проучвания показват, че този вид умствен преход кара хората да помнят информацията по-добре. Една изследователска група установи, че запомнянето нараства с около 42 процента, когато хората са активно включени, вместо пасивно присъстващи. Това е доста значимо, ако помислим за ученето и ангажираността на събития.
Европейска технологична конференция замени традиционните рецепции за регистрация със станции за вписване, базирани на AR, където участниците „събираха“ виртуални баджи, като решаваха пъзели, свързани с продукти. Този игрифициран подход постигна:
Успехът идва от баланса между новостта и практичността — пъзелите отнемат по-малко от 90 секунди, но разкриват ключова информация за изложителите.
Над 67% от местата вече използват екрани с управляване чрез докосване или жестове като основни инструменти за взаимодействие, спрямо 41% през 2021 г. (EventTech Report 2024). Този преход отразява растящите очаквания на участниците:
| Предпочитание | 2021 | 2024 |
|---|---|---|
| Сензорни екрани | 38% | 61% |
| Физически бутони | 52% | 29% |
| Гласово управление | 10% | 10% |
Хибридни системи, комбиниращи докосване с хаптична обратна връзка, вече постигат резултат от 81% по отношение на употребимост, като отговарят на нуждите за достъпност и запазват високо ниво на ангажираност.
Зали по цялата страна започват да инсталират тези интерактивни LED стени, които всъщност реагират, когато хората се движат около тях, позволявайки историята да се развива динамично по време на събитията. Екраниите дават възможност на организаторите да променят съдържанието в реално време чрез прости жестове с ръцете, така че публиката да може активно да формира външния вид и атмосферата на визуалните ефекти по време на представленията. Някои тестове на истински концерти показаха, че този тип взаимодействие прави хората да се чувстват приблизително с 40 процента по-емоционално свързани с това, което се случва на сцената. И понеже тези LED панели идват в най-различни форми и размери, те могат да бъдат огънати около колони, балкони, дори сценични фонове, превръщайки цялото пространство в имерсивна 360-градусова среда, в която всеки може да участва в разказването на историята.
Когато става въпрос за проекционни картиращи системи, те по същество поставят интерактивно цифрово съдържание върху реални физически локации, превръщайки обикновени места в нещо, което постоянно се променя, докато хората се движат около тях. Вземете например спортни стадиони, където подовете светват със статистика за играчи, когато някой мине през тях, или концертни сали, където светлините танцуват в ритъм с музикалните удари, реагирайки директно на звука от говорителите. Технологията зад всичко това работи изключително бързо – закъснението е около 1,8 секунди от момента, в който човек направи нещо, до отговора на околната среда. Това бързо време на реакция прави всичко да изглежда естествено и свързано, така че почитателите не усещат закъснение между своите движения и визуалните ефекти около тях по време на събития.
Когато хората взаимодействат с реални обекти, хибридните AR и VR системи предизвикват цифрови ефекти върху вече съществуващото. Много музеи наскоро започнаха да използват тези смесени реалности с шлемове. Те поставят историческа информация директно върху древни артефакти, което помага на посетителите по-добре да запомнят нещата. Някои проучвания показват, че този подход повишава запаметяването с около 58 процента в сравнение с обикновените музейни експонати. Съществуват и специални жилетки, които предоставят тактилна обратна връзка, когато някой е във VR симулация. Усещането от тези жилетки прави виртуалните среди наистина усещани като реални при докосване. Тази технология стана доста важна за терапевтични сесии, провеждани на събития и конференции, където участниците могат да изживеят неща, които нормално не биха могли да докоснат или усетят.
На скорошна технологична конференция организаторите добавиха навигация с разширена реалност в основната изложбена зала. Когато хората се приближаваха до определени стендове, на телефоните им се активираше специално съдържание въз основа на местоположението. Резултатите бяха доста впечатляващи всъщност. Средното време, прекарано на всеки стенд, се увеличи от малко над 2 минути на почти 6 минути, което е около три пъти повече от първоначалното. Почти деветима от десет участници казаха, че намират системата за навигация за лесна за използване и разбиране. Като анализираха обратната връзка след събитието, спонсорите забелязаха още нещо интересно. Хората запомняли съобщенията и бранда им около два пъти по-често, когато те бивали представени чрез тези интерактивни дисплеи, в сравнение с обикновените статични будки. Всъщност има логика, защото когато хората взаимодействат активно със съдържанието, вместо пасивно да четат табели, тези спомени се задържат по-дълго в натоварени среди, пълни с множество конкурираща се информация.
Интелигентни киосци, задвижвани от изкуствен интелект, следят какво правят хората и какво им харесва по време на събития, като използват информация от RFID значки, мобилни приложения и начина, по който потребителите взаимодействат с екрани с усещане на докосване. Тези системи след това предлагат конкретни сесии, изложители, които си струва да бъдат посетени, или подходящи места за нетуоркинг, базирайки се на индивидуалното поведение. Според проучване, публикувано от Accenture през 2025 г., повечето посетители на събития (около 9 от всеки 10) всъщност искат персонализирани графици вместо универсални програми. Някои водещи компании вече започнаха да включват технологии за разпознаване на емоции в своите AI киосци. Като четат израженията на лицето, тези системи могат да променят съдържанието, което се показва, когато някой изглежда объркан или заинтересован. Първоначални тестове показаха, че този подход увеличава нивата на ангажираност с около 34%, което е доста впечатляващо, като се има предвид колко нова все още е технологията.
Динамичната оптимизация на съдържанието се осъществява чрез три ключови механизма:
Този подход повиши нивата на удовлетвореност с 40% на търговски изложения, използващи интерактивни машини, според данни от доклада Event Tech Report 2024. Възможността за адаптиране в реално време намалява умората от вземане на решения, като запазва актуалността — особено важно, тъй като 68% от участниците съобщават, че се чувстват претоварени от конвенционалните формати на събития.
Изкуственият интелект наистина осигурява невероятни персонализирани преживявания на събития, но знаете ли какво? Почти 8 от всеки 10 организатора на събития изпитват сериозни притеснения относно запазването на данните в безопасност при внедряването на тези технологии. За щастие днес съществуват начини за преодоляване на този проблем. Много компании вече използват методи, съвместими с GDPR, за анонимизиране на информацията, като освен това разполагат с формуляри за съгласие стъпка по стъпка, които хората могат да отметнат, преди да предоставят разрешение. Някои дори обработват данните директно на устройството, вместо да ги изпращат в облака, където те биха могли да бъдат загубени или компрометирани. Според последен доклад за поверителност от 2024 г., местата, които прилагат тези подходи, отбелязват почти 78 процента от участниците доброволно да се съгласяват да споделят своята информация, което надминава обичайните отраслови показатели с около една четвърт. Оказва се, че най-ефективно работи комбинацията от ясно обяснение от страна на организацията как ще използва личните данни и предлагане на реална стойност в замяна чрез по-добре персонализирани преживявания. Ключът е в намирането на тази златна среда между прозрачност относно практиките за работа с данни и предоставянето на нещо, което си заслужава да бъде споделено.
Киоските за самообслужване на събития реално намаляват хаоса на рецепциите, тъй като хората могат просто да се приближат, да потвърдят самоличността си и да завършат регистрацията за около 90 секунди. Това е приблизително три пъти по-бързо в сравнение с ръчните методи, използвани на повечето места, според проучване на Hospitality Technology от миналата година. Доброто е, че тези киоски се интегрират директно със софтуер за управление на събития, така че списъците с присъстващи се актуализират незабавно при пристигането на участниците. Ръчните грешки намаляват с около 92 процента, което означава по-малко разстройство за всички засегнати. Освен това служителите вече не са задължени да изпълняват документация и могат действително да помагат на гостите с въпроси, изискващи истинско внимание. Според данни от последното проучване на EventTech, публикувано по-рано тази година, обектите, които прилагат тази технология, обикновено похарчват около 40% по-малко средства за трудови разходи на човек, участващ в събитията им, в сравнение с традиционните процедури за регистрация.
Безконтактните технологии наистина увеличават броя на хората, които могат да преминат през едно място. Тези системи обслужват около 120 до 150 участника на час на всяка станция, което е с около 78 процента по-бързо в сравнение с обичайните ръчни рецепции за регистрация, според данни от събития на NeedZappy за 2023 г. Освен това те премахват всички тези физически контактни точки, които предизвикват хигиенни притеснения у почти една трета от участниците. Киоските за разпознаване на лица също стават все по-добри, достигайки точност от почти 99,8%, когато потвърждават самоличности. Това означава по-малко възможности за измами и осигурява надеждни записи за присъствие, готови за одити. Според последния доклад на Hospitality Technology от 2023 г., местата, които преминават към тези цифрови системи, обикновено получават оценки около 22% по-високи по отношение на преживяването при пристигане в сравнение с традиционните методи.
Интерактивните киоски събират полезна информация, когато хората докосват екрани по време на събития, като отчитат колко дълго някой стои на дадена станция, какъв тип съдържание най-често преглежда и къде по екрана обикновено се движат пръстите им. Някои сложни системи дори следят малки детайли в поведението на потребителите — моменти на колебание, скоростта, с която превъртат опциите, или дали често се връщат към определени части от екрана, за да разберат колко ангажирани всъщност са участниците. Според проучване, публикувано миналата година относно поведенческите модели, места, прилагали този вид данни, отбелязали почти удвоено средно време на престой на посетителите, просто защото коригирали показваното съдържание въз основа на реалното поведение, а не на предположения.
В днешни дни организаторите на събития започват да използват инструменти за машинно обучение, които коригират уебсайтове и дисплеи в реално време, докато хората взаимодействат с тях по време на събитията. Като анализират къде се събират най-много хора и колко дълго престояват в различните зони, организаторите могат бързо да променят разположението, за да осигурят плавно движение. Например в Конгресния център в Чикаго установиха, че участниците се придвижват през пространствата почти с една трета по-ефективно, след като преместиха регистрационните маси според данните от директното проследяване на местата, където хората имат тенденция да се струпват. Касите за саморегистрация бяха оборудвани със сензори, които показваха точно къде възникват задръствания, така че те можеха да променят нещата, преди опашките да станат твърде дълги.
Докато интерактивните машини събират обширни набори от данни, 43% от местата не използват напълно тези данни след провеждане на събитие (MDPI 2023). Чести пречки включват изолирани системи и ограничени аналитични познания. Водещите обекти сега интегрират кросплатформени табла, комбинирайки метрики от сензорни екрани с данни от CRM, за да идентифицират дългосрочните предпочитания на посетителите и да предвиждат бъдещите модели на ангажираност.
Горчиви новини